Географско положение. Македония била разположена северно от най-северната гръцка област – Тесалия. Южната ѝ граница били северните склонове на Олимп и р. Пеней. Западната граница (с Епир) се разполагала от планината Пинд на юг до Скард (Шар планина) на север. Северната граница (с Пеония) преминавала приблизително покрай днешните градове Скопие и Велес. Източната граница (с Тракия) достигала до р. Стримон (Струма).

Древните автори още от Херодот (8.137) разделяли Македония на две части: Долна (крайбрежна, равнинна) и Горна (планинска). Страната била съставена от по-малки области, сред които могат да се споменат Пиерия, Ботиея и други в Долна и Линкестида, Орестида и други в Горна Македония.

Природно-ресурсен потенциал. Природни условия и ресурси се характеризирали с добра обезпеченост с плодородни земи и водни ресурси, които позволявали практикуването на разнообразни стопански дейности и осигурявали възможност за съществуване без внос отвън. Най-голямата река била Аксиос (Вардар), но важно значение имала също р. Халиакмон (Бистрица), както и притоците на тези две реки. Имало и много езера, сред които Болбе, Прасиада и Керкине. Главното богатство на древна Македония били горите (Hdt. 7.131) и смолите, които се превърнали в главни материали за износ към Гърция. Находищата на благородни метали били разположени на изток от р. Аксиос. В северните части на Халкидика се намирали железни и оловни руди.

Легенди за създаването на Македонското царство и произхода на македоните. Според запазените предания страната някога се наричала Ематия (Strab. 7, fr. 11; Plin. N. H. 4.10). Съвременните учени предполагат, че Ематия, име, дадено вероятно от мореплавателите, трябва да се преведе като „песъчлива земя”. Запазени са и някои етиологични обяснения, според които Агатос или Ематос било името на македонски цар; според друга, Агатос бил син на Македон (Μακεδονός). Самият Македон според различните легенди бил син на Зевс, Еол, Озирис или Ликаон. Племенното име (μακεδονός) вероятно имало описателен характер, доколкото учените приемат, че може да се преведе в смисъл на „планинци”.

Дискусионен е въпросът за езика на древните македони. Известно е, че е принадлежал към индоевропейските езици. Говорил се през І хил. пр. Хр., но още от ІV в. пр. Хр. постепенно бил заменен от старогръцкия общ език (κοινή). Предложени са различни класификации на македонския език. Според някои той е близък до гръцкия, но същевременно свързан с тракийския и фригийския. Други го считат за илирийски диалект, примесен с гръцки. Трети приемат, че той бил просто гръцки диалект. Изказани са и други хипотези.

Държавно устройство. Според легендата Македония била създадена през 808 г. пр. Хр., когато Каранос, син на Теменей от Аргос, един от потомците на Херакъл, основал първата македонска столица – Еге (Вергина). Той бил родоначалник на династията на Аргеадите, които управлявали Македония до 310 г. пр. Хр. Във възстановения на базата на античните сведения списък на македонските царе някои са определени за легендарни (Каранос и неговите наследници), докато за родоначалник на династията е определен Пердикас І (700 – 678 г. пр. Хр.).