През първата половина на ІV в. пр. Хр. в Елада настъпили важни промени с политическо и социално-икономическо естество. В политическо отношение епохата се характеризира с поредица от войни, в които били въвлечени най-разнообразни коалиции. Благодарение на неспиращите военни действия силно се развило наемничеството и военната техника. Възникнала т. нар. късногръцка тирания; тираните произхождали от средите на наемническите командири, а самите наемници били тяхна опора. Увеличило се имущественото неравенство, появила се плутокрация. Процъфтявала спекулата, понеже голяма част от градовете преживявали с вносни храни, при силно ограничен износ.

Спартанска хегемония. След края на Пелопонеската война Спарта се превърнала в хегемон на гръцкия свят. Първият проблем, с който се сблъскали спартанците, бил свързан с поддържането на спартанското господство. Премахвайки демократичните управления, Лизандър установявал навсякъде декархии, комисии от по десетима олигарси, ръководени от спартански военен командир (хармост) с извънредна власт. Самите хармости извършвали всевъзможни злоупотреби. Това показало, че Спарта нямала нито исторически опит, нито необходимия административен капацитет да ръководи елинския свят.

Новата роля на Спарта предизвикала сериозни промени в структурата на спартанската държава. На първо място, значително намалели клерите. Ако в края на VІ в. пр. Хр. броят им бил 9000, то през ІV в. пр. Хр. не превишавал повече от 1500. Големият брой обеднели граждани (хипомейони) обяснява възникването на борса за наемници край нос Тенеар. Още повече, около 400 г. пр. Хр. бил приет Закон на ефора Епитадей, който позволявал предаването на имущество по наследство или като дарение. Всичко това на практика разрушавало „общината на равните”, допускайки разруха на старите добродетели. Показателно е, че Лизандър бил първият елин, на който още приживе отдавали божествени почести (Plut. Lys. 18).

Медалион в чест на Лизандър от епохата на Ренесанса

Непосредствено след края на Пелопонеската война гърците, начело със спартанците, се намесили в персийската междуособна война от 404 – 401 г. пр. Хр. на страната на Кир Млади, който претендирал за престола срещу брат си Артаксеркс ІІ. В битката при Кунакса (Мала Азия) през 401 г. пр. Хр. Кир бил убит и гръцките наемници трябвало да отстъпват в продължение на около 2000 км до йонийския бряг. Самото отстъпление е предадено от Ксенофонт, един от главните участници в похода, в съчинението „Анабазис”.

„Битката при Кунакса” – гравюра от ХІХ в.

Последвала война между Персия и Спарта (399 – 394 г. пр. Хр.), която се водела с променлив успех. Спартанският цар Агезилай спечелил редица битки край Сарди, но през 395 г. пр. Хр. бил отзован поради избухналата Коринтска война (395 – 387 г. пр. Хр.) и не успял да затвърди успехите си. Въпросната война била първоначално срещу Тива, но впоследствие на страната на тиванците се присъединили Атина, Коринт, Мегара, Аргос и други градове от средна и южна Гърция. Две от битките заслужават по-специално внимание: през 394 г. пр. Хр. начело на персийската флота атинският стратег Конон разгромил спартанската флота при Книдос (Мала Азия) и унищожил спартанското морско господство. През 390 г. пр. Хр. атинският пълководец Ификрат успял да нанесе поражение на спартанската войска при Коринт. Три години по-късно (387) в царската резиденция в Суза бил сключен т. нар. Анталкидов (наричан още Царски) мир, според който всички градове се обявявали за автономни и всички съюзи, освен Пелопонеския, трябвало да бъдат разпуснати. De facto Спарта получила ролята на персийски надзирател в Елада. Това не можело да не предизвика недоволство сред някои от гръцките полиси, тъй като атинското господство просто било заменено със спартанско, подкрепяно от Персия.

Тиванска хегемония. През 379 г. пр. Хр. в олигарсите в Тива били избити по време на пир от група заговорници преоблечени като хетери, предвождани от Пелопид. Така била възстановена демокрацията. Нейни водачи станали Пелопид и Епаминонд.

На 8. Юли 371 г. пр. Хр. при беотийския град Левктра предвожданите от Епаминонд тивански войски нанесли тежко поражение на превъзхождащите ги по брой спартанци. Победата се дължала на въведения нов боен строй (т. нар. „крив клин”), който послужил за основа на македонската фаланга. Епаминонд в последствие многократно навлизал в Пелопонес.

Схема на битката при Левктра

През 362 г. пр. Хр. в битката при Мантинея Епаминонд постигнал още една голяма победа над Спарта, но с цената на множество жертви. В сражението загинал и самият пълководец, а с неговата смърт настъпил край на тиванската хегемония в Гърция.

Втори атински морски съюз . Виждайки тиванската хегемония като заплаха, атиняните успели да възродят своя морски съюз. С включените около 70 полиса обаче той бил много по-слаб то първия. Епиграфският паметник за основаването му имал следното съдържание:

Ако някой от елините или от варварите, които живеят на материка, или от жителите на островите, доколкото не се намират под властта на персийския цар, пожелае да бъде съюзник на атиняните и на техните съюзници, то му се позволява да встъпи в съюза, като запази своята свобода и автономия, като се ползва от онзи държавен строй, който пожелае, без да приема нито [атински] гарнизон, нито [атински] управител, без да плаща данък. На онези, които са сключили съюз с атиняните и с техните съюзници, [атинският] народ предоставя да се ползват от онези владения на атиняните, частни или обществени, които се окажат на територията на сключилите съюза, и атиняните трябва да им предоставят гаранции за това...

Не се позволява на никого от атиняните да придобива нито лично за себе си, нито за държавата владения на територията на съюзниците, нито да има дом, земя, придобити чрез покупка или наем, или по какъвто и да било друг начин. Ако ли пък някой купи или придобие, или вземе под наем по какъвто и да било начин, онзи от собствениците, който поиска, може да заяви за това на общественото събрание, а членовете му, след като продадат имуществото, половината да дадат на този, който е направил съобщението, а другата половина – да остане общо владение на съюзниците. Ако някой нападне по суша или по море членовете на съюза, атиняните и съюзниците са длъжни да окажат помощ на нападнатите с всички разполагаеми сили. Ако някой – бил той длъжностно или частно лице – внесе предложение или постави на гласуване нещо против този акт, например да се наруши някое от неговите постановления, той се лишава от граждански права и имуществото му се конфискува. И ще бъде съден в Атина и в съюзните градове като човек, който разваля съюза. Съгласно решението на атиняните и на съюзниците такъв човек може да бъде осъден на смърт или на изгнание. Ако бъде осъден на смърт, трупът му не бива да бъде погребан нито в Атина, нито на територията на съюзниците... На плочата, на която е издълбан този акт, да се напишат имената на съюзните градове и имената на градовете, които по-късно се присъединяват към съюза.