История на древна Гърция: 3.2. Пентеконтаетия

С названието πεντηκονταετία или „петдесетилетие”, въведено още от Тукидид (1.18.3), се обозначава периодът от древногръцката история между отстраняването на непосредствената персийска заплаха (479 г. пр. Хр.) и избухването на Пелопонеската война (431 г. пр. Хр.). Това време е изпъстрено със събития от най-разнообразно естество и забележим напредък във всички сфери на живота. Обединените дотогава Атина и Спарта поели по различни пътища. Спарта се ограничила да бъде хегемон в рамките на Пелопонес. Атина подставила под свое влияние Делоския морски съюз и се превърнала в световен град.

Международни отношения. Още след отстраняването на персийската заплаха се появили първите противоречия между Атина и Спарта (Thuc. 1.98 sq.). Първият повод за тях било възстановяването на Дългите стени (479 – 478 г. пр. Хр.), инициирано от Темистокъл. Този акт бил тълкуван от спартанците като загуба на взаимното доверие. Въпреки това, до открит разрив между двете сили не се стигнало.

По същото време (478 г. пр. Хр.) бил организиран общогръцки съюз, който да координира военните действия срещу персите. Непосредствен повод за възникването му били действия на спартанския цар Павзаний, който ръководел гръцката флота, съставена от корабите на Атина и йонийските градове. Съюзът се означава като Делоска симахия, понеже съюзните събрания (синоди) и общите финанси били установени на о. Делос. Приносът (форос) на всеки от съюзните градове бил изчислен от Аристид, който за тази си дейност получил прозвището „Справедливият”.

Монета на Магнезия, сечена по времето на Темистокъл и вероятно с негов портрет

През 471 г. пр. Хр. Темистокъл бил остракизиран. Първоначално избягал в Аргос, а след това – в Персия, където бил приет много добре и се установил в гр. Магнезия, който получил като пожизнено владение с още два града в Мала Азия. Негов наследник начело на атинската политика станал Кимон, син на Милтиад, който получил популярност благодарение на победите си над персите, сред които се причисляват отвоюването на тракийското крайбрежие и голямата победа при р. Евримедонт в Памфилия (468 г. пр. Хр.). За разлика от Темистокъл, който виждал в Спарта по-скоро конкурент, отколкото съюзник на Атина, Кимон се стремял да провежда добронамерена политика спрямо Спарта. По време на т. нар. ІІІ Месенска война (465/4 – 456/5 г. пр. Хр.) спартанците дори помолили атиняните за помощ при обсадата на илотите на планината Итома, в центъра на Месения. Атиняните приели с охота и лично Кимон повел атинския отряд. Понеже обсадата се проточила, в един момент спартанците започнали да се отнасят подозрително към атиняните и отказали помощта им. Това било зле прието в Атина и политиката на полиса придобила антиспартански характер.

През 462 г. пр. Хр. Ефиалт държал в народното събрание реч срещу Ареопага и успял да постигне почти пълното премахване на политическата му власт. Успял да издейства и остракизирането на Кимон през 461 г. пр. Хр., но през същата година бил убит (Antiph. 5.68). Малко е известно за този атински държавник, който допринесъл много за идването на власт на Перикъл. Запазен е споменът за него като съвсем неподкупен и справедлив. От 461 г. пр. Хр. водач на демократичните сили станал Перикъл.

Златният век на Атинската демокрация. Перикъл (ок. 495 – 429 г. пр. Хр.) бил син на Ксантип, който командвал гръцката флота при нос Микале. Майка му била от рода на Алкмеонидите, а самият той се падал племенник на Клистен. Самият Перикъл се прочул като много добър оратор, а произнасяните от него речи били сравнявани с хвърляните от Зевс светкавици, поради което получил и прякорът „Олимпиец”. По негово време Атина се превърнала в политически, икономически и културен център на Елада.

Пирей

Атинското пристанище Пирей

Първите действия на Перикъл засегнали устройството на Атинската държава. Оформени били няколко важни структури, които заменили аристократичния ареопаг. Сред тях най-висш орган било народното събрание (еклесия) , включващо всички пълноправни атински граждани. Събирало се ежеседмично и всеки от неговите членове можел да инициира законопроект. Външната политика и управлението на финансите, контролът над магистратите, благоустройството и други текущи дела били поверени на Съвет на 500-те (буле) . Създаден бил съд от заклети съдии (хелиея) , наброяващ 6000 д., избирани от всяка фила. Въведено било заплащане на обществените длъжности, което позволило на най-широк кръг от граждани да участват активно в обществените дела. Всеки имал право и на т. нар. теорикон („зрелищни пари”).

Монета на Елис

Статуята на Зевс в Олимпия, представена върху монета на Елис

Инструмент за външната политика на Перикъл бил Атинският (Делоски) морски съюз. В него влизали около 250 полиса. Замислен първоначално като организация срещу персите, той постепенно променил своето предназначение. Атина се превърнала във вдъхновител на политиката на съюза, а чрез военното си превъзходство над съюзниците полисът сполучил да си осигури хегемония над тях и на практика да монополизира търговската дейност в Егейско море. Важно значение в тази връзка имало и пренасянето на съюзната каса от Делос в Атина през 454 г. пр. Хр. Годишните постъпления от фороса варирали от 400 до 1300 таланта. Данъчният натиск обаче довел до опити за отцепвания от съюза. Най-мащабното въстание било това на остров Самос през 440 г. пр. Хр., с чието потушаване Перикъл се заел лично. Особено тежко за съюзниците било изпращането на техни земи на атински военни колонисти (клерухии).

Партенонът в Атина

Значителните финансови ресурси позволили на Перикъл да провежда мащабна благоустройствена и културна политика. Изградени били изумителни съоръжения и произведения на архитектурата и изкуството, които коренно променили външния вид на Атина. Сред тях особено внимание заслужават: мащабното строителство на акропола, Партенонът, Ерехтейонът, Тезейонът; пристанището Пирей и други. Плутарх (Per. 13) обобщава: „Създаденото от Перикъл заслужава толкова по-голямо възхищение, защото е възникнало в кратко време и все пак е запазило своето значение толкова задълго. Всяко от тези творения било толкова прекрасно, че правело впечатление на нещо, което стои от незапомнени времена; по своята жизнерадостност тези творения и досега ни изглеждат като нещо ново и току що направено”. Към неговата дейност се добавяло и признанието относително мирното развитие на Атина през неговото управление, изразяващо се в липса на раздори между гражданите (Plut. Per. 15).