Гръко-персийските войни представляват поредица от военни сблъсъци между гръцките градове-държави и Персия, най-голямата от всички антични близкоизточни империи. Те започнали през 499 г. пр. Хр. с избухването на Йонийското въстание и завършили с подписването на Калиевия мир през 449 г. пр. Хр.

Причини. По време на войната си с Крез персийският цар Кир подканил йонийските гръцки градове да въстанат срещу лидийците, под чиято власт се намирали. Те обаче се колебаели до окончателното завоюване на Лидийското царство през 546 г. пр. Хр. Тогава предложили на персийския цар да преминат под негова власт при същите условия, с които били подчинени на Крез. Кир отхвърлил това предложение и натоварил Харпагос със завладяването на Йония и той се справил успешно с тази задача. Управлението на йонийските полиси било поверено на тирани. Гърците недоволствали също от експанзивната персийска политика, която засягала икономическите им интереси. Освен това, в лицето на толерираните от Персия финикийци те имали силна конкуренция в търговските си операции.

Съотношение на силите (по Фр. Шаму, 1979)

Йонийското въстание (499 – 493 г. пр. Хр.). Избухването на въстанието се свързва с Аристагор, тиран на Милет, който, бъдейки подчинен на персите, се провалил в командвана от него операция срещу Наксос. За да избегне евентуално наказание, той въстанал срещу персите. Потърсил помощ сред градовете в континентална Гърция, но получил само незначителна подкрепа (от Атина и Еретрия).

Отначало въстаниците постигнали известни успехи, като достигнали до Сарди, изгорили града, но не успели да превземат цитаделата с персийския гарнизон (498 г. пр. Хр.). Тези първоначални успехи се обясняват с тромавата реакция на Персия. Впоследствие обаче между въстаналите градове започнали раздори и несъгласия, а персите екипирали значителна армия. Постепенно персийската власт в Мала Азия била възстановена, а през 494 г. пр. Хр. край о. Ладе, близо до Милет, финикийска флота от 600 кораба разбила гръцката флота. Самият Милет бил разрушен почти до основи и жителите му изселени. Без особени усилия персите възвърнали властта си над островите Хиос, Лесбос и Тенедос, с което въстанието приключило. През 492 г. пр. Хр. персийският пълководец Мардоний предвождал експедиция по северния бряг на Егейско море (Hdt. 6.43-45). Начинанието завършило неуспешно, тъй като флотата пострадала сериозно при преминаването покрай п-в Атон.

Първи етап на военните действия (490 г. пр. Хр.). Първият етап на войните (обозначаван в част от съвременната историография и като І Гръко-персийска война) бил предхождан от изпращането на пратеници от името на персийския цар Дарий І из градовете в Елада с искане за „земя и вода” (т. е. за безусловно подчинение). В повечето градове персийските пратеници били посрещнати добронамерено и исканията им – приети; атиняните обаче убили пратениците, а спартанците ги хвърлили в кладенец, с пожеланието „сами да си вземат земя и вода” (491 г. пр. Хр.).

През 490 г. пр. Хр. начело на значителна персийска армия застанали опитният адмирал Датис и отличилият се във войната с Милет Артаферн. Целта на предприетия поход срещу Елада била да се накажат жителите на Атина и Еретрия за оказаната подкрепа на йонийците.

Войската потеглила от Самос направо през островите, за да избегне преминаването през Атон. Първоначално персите се разправили с Наксос. След това завладели о. Евбея, а няколко дни по-късно акостирали при Маратон. Под ръководството на Милтиад, син на Кимон, атиняните предприели изненадващо нападение при Маратон и нанесли тежко поражение на персите (490 г. пр. Хр.).

Скица на битката при Маратон (490 г. пр. Хр.)

Битката при Маратон се определя като повратна точка в Гръко-персийските войни, показвайки на гърците, че персите могли да бъдат победени: нещо невярвано дотогава. И докато за персите този сблъсък бил по-скоро незначителен неуспех или дори относителен успех (все пак Еретрия била наказана), за континентална Гърция той имал огромно значение.

Interbellum (490 – 480 г. пр. Хр.). Непосредствено след завръщането си в Азия Дарий започнал подготовка на нов поход срещу Елада, впоследствие отложен поради избухналото през 486 г. пр. Хр. въстание в Египет и последвалата смърт на владетеля. Наследникът му, Ксеркс, потушил въстанието и осъществил планувания поход през 480 г. пр. Хр. Дотогава за гърците настъпил период от 10 години без военни действия срещу персите, но изпълнен със събития от вътрешнополитическо естество.

Втори етап на военните действия (480 – 479 г. пр. Хр.). Вторият етап на Гръко-персийските войни (означаван и като ІІ Гръко-персийска война) се изразява с поход на персийския цар Ксеркс среща Елада, предхождан от значителни приготовления, и провеждането на няколко епични битки. През август 480 г. пр. Хр. при Термопилите отряд спартанци забавили движението на персите. В битката при Саламин през септември същата година атиняните нанесли съкрушително поражение на персийската флота. Макар и пехотната армия на персите да останала непокътната, персийският цар издал заповед за отстъпление и след мъчителен 45 дневен поход се достигнал в Азия. Сериозни персийски военни сили обаче останали на лагер в Тесалия, под командата на Мардоний.

Схема на битката при Термопилите (по В. Сергеев, 1950)

След като времето позволило на следващата (479) година Мардоний предприел нов поход към Атика. Опасявайки се от евентуален съюз между Персия и Атина, към какъвто се стремял Мардоний, този път спартанците, макар и със закъснение, изпратили силна войска към Атика под командването на Павзаний. Научавайки за тези действия, Мардоний отстъпил в Беотия. Там обаче той бил принуден да приеме сражение при гр. Платея, завършило с победа на съюзните сили, в която персийският пълководец загинал. Същият ден при н. Микале (край Милет) персийската флота била унищожена от обединения гръцки флот, командван от спартанския цар Леонтихид и атинянина Ксантип. Битката при Платея отстранила персийската заплаха над Гърция, а тази при нос Микале превърнала гърците в хегемони на Егейско море.

Схема на битката при Саламин (480 г. пр. Хр.)

Атинският морски съюз. През 478 г. пр. Хр. било поставено началото на Атинския (Делоски) морски съюз. Основната му цел била продължаването на войната срещу персите. По своята същност съюзът представлявал конфедерация, в която (поне формално) всички членове имали равни права и задължения за осигуряването на хора и материали при организирането на експедиции. Съюзната хазна се намирала в храма на Аполон в Делос, където се провеждали съюзните събрания (синоди).