Лична страница на Йордан Илиев

 
ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
 
   
 

 
Монета на Атина

2.4.

АТИНСКА ДЕМОКРАЦИЯ

 

 

 

Атика е област в Средна Гърция, където възникнал и се развил един от най-значителните градове на античния свят – Атина. Този район се отличавал с благоприятни природни условия и ресурси. Представлява централна равнинна част (Месогея), заобиколена от четири хълма.

Карта на Атика

Карта на Атика (по Сергеев, 1950)

Ранно държавно устройство. Най-ранните сведения за държавност в Атика предоставят митовете, които се допълват от резултатите на археологическите проучвания. Те се изразяват в документирането на известен брой малки крепости, предполагаеми центрове на самостоятелни държави, управлявани от базилевси. Първоначално те враждували помежду си, но в определен момент чрез синойкизъм (обединение) поставили основите на Атина. В преданието актът на обединението се приписва на Тезей: той премахнал управителните органи и длъжностните лица на старите държави и обединил всички жители в един град.

Атина и Херакъл

Херакъл и Атина върху червенофигурен киликс от началото на V в. пр. Хр.

Първоначално върховната власт в новата държава принадлежала на базилевс (цар). Всички имена са митични или полумитични, а техният списък е достигнал до наши дни благодарение на Евсевий Кесарийски (ІV в. сл. Хр.). Последният атински цар бил Кодър (1089 – 1068 г. пр. Хр.). След смъртта на Кодър синовете му, Медон и Акаст, вероятно били пожизнени архонти. Около 753 г. пр. Хр. пожизненото архонтство било премахнато и заменено с 10-годишен и в последствие с 1-годишен мандат. Първоначално архонтът бил само един, но по-късно се избирала колегия от деветима архонти. След изтичането на мандата им архонтите ставали пожизнени членове на ареопага (Ἄρειος πάγος). Архонти и членове на ареопага можели да бъдат само евпатриди. Икономическата мощ на последните се основавала върху притежанието на земи, практикуването на лихварство и търговия.

Килоновата афера. Килон бил известен аристократ и победител в Олимпийските игри през 640 г. пр. Хр. Вероятно през юли 632 г. пр. Хр. Килон направил опит за преврат в Атина, който целял установяването на тирания. По съвет на Делфийския оракул той и негови съмишленици превзели акропола, но не успели да привлекат по-масова подкрепа на своя страна. Килон и брат му успели да избягат, но останалите заговорници били убити (Thuc. Hist. 1.126). От тази случка останал изразът „Килоново петно”.

Законите на Драконт. Макар броят на аристократичните родове да намалявал с всяко следващо поколение, те запазвали своите политически привилегии в управлението на държавата. Увеличавали се и длъжниците на евпатридите, които последните можели да заробват заради дълговете им и дори да ги продават в чужбина. Това предизвиквало масово недоволство, което довело до издаването на първите писани закони на обичайното право. Като архонт през 621/620 г. пр. Хр. Драконт събрал, ревизирал и записал действащото обичайно право върху дървени плочки (ἄξονες). Те се отличавали с необикновена строгост (оттук и нарицателното „драконови мерки”), като предвиждали смъртно наказание дори за дребни престъпления (например: кражба на зеленчуци). Най-важната характеристика на законите на Драконт е, че те утвърждавали частната собственост. Освен това кръвното отмъщение било забранено.

Реформите на Солон. През 594 г. пр. Хр. архонт в Атина бил Солон, един от Седемте гръцки мъдреци. До нас е достигнала информация най-вече за значимите му реформи на Атинската държава, запазени са откъси от негови елегии и няколко анекдота за негови дела. Сред последните може да се спомене организирането на победна експедиция срещу Мегара за о. Саламин, която го превърнала в най-популярния човек в Атина (Plut. Sol. 8-9). Вероятно това му позволило да предприеме редица съществени реформи във всички сфери, добре представени у Аристотел (Athen. Pol., 6-7). По-важните от тях се отнасят до разделянето на обществото на съсловия; създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина.

Пникс

Ораторската трибуна на хълма Пникс, където се провеждало народното събрание

Тиранията на Пизистрат и Пизистратидите. В следствие на Солоновите реформи в Атина се образували три партии. Жителите на равнината (πεδιακοί), предвождани от Ликург, били едри земевладелци (евпатриди), стремящи се към възстановяване на съществуващите преди реформите на Солон порядки. Жителите на крайморските области (παράλιοι), начело с Мегакъл, преобладаващо били търговци и занаятчии. Те претендирали за спазването на Солоновата конституция. Жителите на планинските области (διάκριοι), представлявани от Пизистрат, не били напълно удовлетворени от реформите на Солон и се стремели към нова подялба на земята. В такава обстановка през 561 г. пр. Хр. Пизистрат успял да завземе властта в Атина и да управлява (с прекъсвания) до смъртта си през 527 г. пр. Хр. Той самият произхождал от стар и знатен род. Забогатял благодарение на златните си рудници в Тракия, които носели големи приходи.

Пизистрат направил много за засилването на икономическата мощ на Атина. Преди всичко успял да осигури владението на Сигейон, притежаващ важно стратегическо значение на Хелеспонта и оттам се определя като вход и изход за Черно море. На Тракийския Херсонес се укрепил Милтиад, който макар и да бил политически противник на Пизистрат, се ползвал от подкрепата на Атина. Във вътрешнополитически план осъществил мащабни строежи, като храмът на Атина Палада на Акропола и храмът на Деметра в Елевзина.

Пизистрат бил наследен от синовете му, Хипарх и Хипий. Те не се радвали на особена популярност сред народа. Хипарх бил убит през 514 г. пр. Хр. от Хармодий и Аристогейтон. През 511/510 г. пр. Хр. Хипий бил прогонен с помощта на спартанския цар Клеомен І.

Реформите на Клистен. Начело на акцията за прогонването на Хипий и за установяването на демокрацията стоял Клистен от рода на Алкмеонидите. Той осъществил няколко реформи, довели до демократизирането на атинската държава. Най-важната реформа на Клистен било разделянето на Атика на териториален принцип (изономия). Той създал и закона за остракизма, приложен за пръв път през 487 г. пр. Хр.

Остракони

Остракони

С реформите на Клистен завършило оформянето на Атинската демокрация. Това постижение е важно, защото било осъществено без външна намеса. Атинската демокрация е най-добре характеризирана от реч на Перикъл в „История на Пелопонеската война” на Тукидид (2.37-42).
 
           
           
 
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
 
           
           
 

Педро Барсело, Маргарита Тачева, Петър Делев:

„Гръцкият полис” – История на древните общества. Смолян, 1998, 95-108.

 
           
   
           
           
           
 
Съдържание
 

 

   

Valid XHTML 1.0 Transitional

   

 

   
cc-logo
   
 
 
   

 

  © 2013 д-р Йордан Илиев, jordan.al.iliev@gmail.com
Последно обновяване:
10. Септември 2013 г.