Основните източници за запознаването с държавата на спартанците се ограничават до няколко автори. Сред тях най-древен е поетът Тиртей, творил през втората половина на VІ в. пр. Хр. и прочут със своите елегии и походни маршове (ембатерии). Важна информация през V в. пр. Хр. предоставил Херодот. Критий, един от 30-те атински тирани, управлявали през Пелопонеската война, написал авторитетно съчинение върху историята на Спарта, високо ценено от по-късните автори, чрез които до нас са достигнали отделни цитати. През ІV в. пр. Хр. Ксенофонт написал произведението си „Лакедемонската полития”, където е изложен най-подробно битът на спартанците; не по-малко значение имат и другите творби на същия автор, сред които може да се открои „Агезилай”, посветена на втория спартанския цар с това име. За запознаването с различни аспекти на държавната уредба на полиса допринасят особено Платон и Аристотел, но също и някои по-късни произведения, като например биографията на цар Ликург от Плутарх и др.

Възникване. Спарта била разположена в южната част на п-в Пелопонес, в центъра на Лаконската равнина, до брега на р. Евротас. От Омировия епос е известен град със същото име, където царувал Менелай, братът на Агамемнон, царят на Микена. Проведените археологически проучвания и откритите материали свидетелстват за връзките между двата града. Важно е да се отбележи, че ахейският и дорийският градове с името Спарта били съвсем различни; последният възникнал през Х в. пр. Хр.

Разположение на Спарта

Малко е известно за ранната история на града. Най-значителни последици за историята му имало нахлуването в Месения. След продължителна 20-годишна борба, известна като І Месенска война (740 – 720 г. пр. Хр.), спартанците победили, а победените месенци били превърнати в илоти. След приключването на военните действия, в края на VІІІ в. пр. Хр. бил основан Тарент, единствената спартанска колония. Според преданието като колонисти били изпратени партениите – незаконно родените деца от връзките между спартиати и периеки през дългото отсъствие на хоплитите.

Власт и общество. Приема се, че Спарта възникнала през Х в. пр. Хр. след синойкизъм на 5 села. Уредбата на Спартанската държава се приписва на легендарния цар Ликург, чийто живот и дела се отнасят от различните автори към ІХ до VІІ в. пр. Хр. Според преданието, като царски опекун той приложил т. нар. Велика ретра, чрез която бил установен Спартанският космос (вж. Plut. Lyc. 13.1-6). Съгласно Ликурговата конституция управлението на държавата било поверено на двама царе, петима ефори, герузия и апела.

Спартанското общество се състояло от три съсловия: спартиати, периеки и илоти.

Спартанската конституция

Единствено спартиатите били пълноправни граждани. Те представлявали затворено съсловие, основната дейност на което била войната. Спартиатите били организирани в три дорийски фили и пет оби; всяка оба представлявало отделно село.

Изображения на воини върху античен съд

Периеките се смятат за наследници на покорените от дорийците ахейски жители. Били данъчно зависими към спартиатите и смятани за техни покорени съюзници. Препитавали се чрез земеделие, добив и преработка на железните руди в Тайгет (произвеждали известната лаконска стомана), но упражнявали и други занаяти, ограничени до предметите от първа необходимост; практикували също, доколкото било възможно, и търговия. Участвали във войската като леко въоръжени помощни части, например скиритите , които били използвани за определени трудни задачи (Xen. Lac. Polit. 12.3).

Илотите, разположени в земеделските области на държавата (най-вече в Месения), представлявали над 90 % от населението на Спарта. Те били собственост на цялата община и били прикрепени към клерите; чрез своя труд те издържали спартиатите. Участвали и във войската: преди битка подразделения на илотите били изпращани срещу врага за да го деорганизират.