Емиграцията на древните гърци от техните родни места (Континентална Гърция, островите и Йония) и организираното създаване на нови градове-държави, се означава като Велика гръцка колонизация. Последната се ограничава в рамките на VІІІ – VІ в. пр. Хр. и в нея взел участие целият гръцки свят.

Причини. Емиграцията била предизвикана преди всичко от пренаселеността на градовете – държави и свързаната с нея поземлена криза (стенохория). Друга причина можело да бъде изпращането в изгнаничество, предизвикано от поражение в политическите борби. Разбира се, мотивиращи фактори били също амбицията за придобиване на богатства или просто желанието за приключения.

Методика при създаването на колонии. Основаването на колония предполагало внимателна подготовка. Запазените многобройни разкази за основаването на колонии позволяват дефинирането на определена последователност в тази дейност.

Изображение на кораб върху чернофигурен съд

Преди всичко, трябвало да съществуват една или повече причини за основаване на колония. Следвало допитване до оракула в Делфи за подходяща посока, накъдето да бъдат изпратени колонистите. Това било необходимо за да не се получи конфликт с други колонисти. Едва след като този въпрос е уточнен, се подготвял декрет за организирането на експедиция, в който изрично се посочвали водачът (ойкист) и участниците. Определяло се време за отпътуване. Първоначално членовете на експедицията се установявали на някое стратегическо място, което използвали като изходен пункт за разучаването на определения за колонизиране район. Едва когато било определено най-подходящото място се пристъпвало към изграждането на колонията.

Периодизация на колонизацията. Съвременните учени различават два етапа на Великата гръцка колонизация. Хронологичната граница между тях е средата на VІІ в. пр. Хр. Колониите, създадени през първия етап могат да се определят като поселения с преобладаващ земеделски характер, докато тези от втория етап вече имали предимно търговски характер.

Географски направления. Обикновено в университетските учебници се дефинират три основни направления на колонизацията: североизточно (Халкидика, Северния бряг на Егейско море, Протоците и Пропонтида), западно (Южна Италия, Сицилия и Испания) и южно (Африка).

(1) Още през първата половина на VІІІ в. пр. Хр. се осъществила колонизацията на Халкидика. Полуостровът получил името си поради основаните 32 колонии на Халкида (о. Евбея). Всички те съществували като относително малки поселения, прочути със своите вина.

Карта на Халкидика от Уилям Робърт Шепард

(2) Северният бряг на Егейско море . Първоначално, през първата половина на VІІ в. пр. Хр. преселници от о. Парос се заселили на о. Тасос. След това самите преселници изпратили свои колонисти на срещуположния тракийски бряг (т. нар. Тасоска переа). Моменти от тази операция, която била посрещната войнствено от местните траки, са представени колоритно от поета Архилох. Островът и брегът срещу него били прочути със своите златни залежи. По-важните градове по северния бряг на Егейско море били Маронея, Абдера и Енос.

(3) Протоците и Пропонтида (Мраморно море). Поради стратегическото си значение районът вероятно бил колонизиран първоначално към края на VІІІ в. пр. Хр., но тези първоначални поселения били унищожени от кимерийците. До около 50 г. по-късно някои от колониите били изградени наново. По-важните градове тук са Абидос, Кизик, Пиринт, Бизантион и др. Значението на тези колонии се предопределяло от разположението им на пътя от и към Черно море.

(4) Понтос Еуксейнос (Черно море). Първоначално Черно море било наречено от елините Понтос Ауксейнос, т. е. „негостоприемно море”. В последствие названието било променено на Еуксейнос Понтос, в превод: „гостоприемно море”. По-важните центрове тук били Одесос, Томис, Истрос, Херсонес, Пантекапей и др.

Гръцките колонии по Черноморското крайбрежие (по В. Сергеев, 1950)

(5) Magna Graecia (Южна Италия и Сицилия). Още през първата половина на VІІІ в. пр. Хр. евбейски колонисти се заселили на о. Исхия, където основали Питекуса. През 757 г. пр. Хр. се поставя основаването на Куме в Кампания. Сред останалите колонии трябва да се спомене Тарент – единствената колония на Спарта. Според преданието като заселници били изпратени партениите.

(6) Испания. В края на VІІ в. пр. Хр. преселници от Фокида (в Мала Азия) основали Масалия (дн. Марсилия). Този град останал най-важен за гърците на запад, понеже те не успяли да се закрепят по южното крайбрежие на Пиринейския полуостров. Гърците успявали обаче да достигнат и до Британските острови, откъдето се снабдявали с калай.

Макар и колониистите да се установявали на крайбрежието, те винаги влизали в контакт с автохтонното местно население. Преобладавали мирните и взаимноизгодни отношения, но в някои случаи имало и сериозни сблъсъци.

Занаятите се отделили от аграрното стопанство. Метрополиите предпочитали да изнасят към своите колонии занаятчийски произведения, най-вече керамика, а внасяли земеделски произведения и други суровини.

Търговията наложила унифицирането на мерките и теглилките. Установени били специални тегловни системи: например, според егинската система талантът бил 37 кг, според евбейската – 26 кг. През VІІ в. пр. Хр. били отсечени и първите монети, дело, приписвано на аргоския цар Федон.