Полисът се определя като рамката, в която се развила древногръцката цивилизация. Поради тази причина във всеки учебник по история на древна Гърция е отделено специално място на общите характеристики във възникването и развитието на полисите.

Същност и значение. Понятието „полис” се превежда като „град-държава”, в смисъл на независима общност от свободни граждани (полити). Отделните полиси притежавали някои общи характеристики: стремеж към политическа независимост, автаркия (самозадоволяване в стопанския живот) и изономия (равенство между гражданите). Повечето гръцки полиси освен това били обединени около градски център: спартанците обаче претендирали, че нямали такъв. Полисите можели да се различават по някои аспекти, като организация, форма на управление или размери. Още Аристотел (в книгата си „Политика”) разсъждавал върху това какви трябва да са размерите на полиса:

1326 a 40 Лодка с дължина колкото разперени ръце не би била лодка за всички, нито пък такава с дължина 2 стадия. Когато лодката се ограничава до определен размер тя ще бъде негодна за използване или защото е твърде малка, или защото е твърде голяма.

1326 b 2 Същото се отнася и за полиса: ако има твърде малко на брой жители, той няма да може да бъде самостоятелен (за един полис това е необходимо); ако пък има твърде много [жители], той разбира се ще е самостоятелен, но като страна, не като полис. Няма да може лесно да се сдобие с управление: кой би бил военен предводител на такава извънредно голяма група от хора, или кой – глашатай, освен ако няма глас като Стентор? Така че, когато населението достигне минималния брой за самостоятелност и просперитет във връзка с политическата си общност, тогава може да продължи да расте и да стане по-голям полис, но това, както вече бе казано, не може да продължи до безкрайност.

1326 b 11 От това как един полис се развива е лесно да се установи къде този растеж трябва да спре. Дневният ред на полиса принадлежи на тези, които управляват и на тези, които са управлявани. Задачите на властимащия са управлението и правораздаването. Но за юриспруденцията и разпределянето на службите според заслугите, гражданите трябва да се познават един друг; където това го няма, политическите позиции и юриспруденцията страдат. В двата случая не е уместно да има случайност, както би се получило при твърде голямо население. Така също е по-лесно за чужденците и метеките да получат гражданство, както и не е трудно да се избегне разследване, поради броя на населението. Оттук е ясно, че полисът е с оптимални размери, ако има достатъчно на брой жители за автаркия, но може да бъде обгърнат с един поглед.

В абсолютни стойности размерите на полисите са много различни. Например, Коринт имал площ от 880 км2, Аргос – 1400 км2, Атина – 2500 км2, Спарта – 8400 км2. Важно е уточнението, че не всички жители на полиса били пълноправни граждани, а само малка част от тях.

План на Милет

Ранна гръцка тирания. Важна роля във формирането на древногръцките държави имала ранната гръцка тирания (ср. на VІІ – ср. на V в. пр. Хр.). Тя била общогръцко явление, като единствено Спарта се славела като полис – атиранеутос (без тиран). „Тиран” бил наричан всеки, притежаващ върховна власт; един вид, синоним на „цар”. Понятието първоначално нямало негативния смисъл, който придобило по-късно.

Тиранията била преходен етап от аристократично към демократично управление. Към VІІІ в. пр. Хр. в повечето полиси функционирали аристократични режими, зад които стояли едрите земевладелци. Това настройвало срещу тях останалите слоеве на обществото. Тираните използвали недоволството и като водачи на демоса се добирали до властта, установявайки еднолични режими. Всъщност, в някои случаи тираните произхождали от редиците на аристокрацията, срещу която се борели. Пример за такъв е Кипсел, тиран на Коринт (657 – 628 г. пр. Хр.). Други тирани имали по-скромен произход, например Поликрат, тиран на Самос (538 – 522 г. пр. Хр.) бил собственик на работилница, а богатствата си наследил от своя баща, който се занимавал с морска търговия.

Атински статер от времето на Пизистрат

Във вътрешната си политика тираните удовлетворявали част от исканията на демоса. Не рядко водели и енергична външна политика. Славели се повече като инициатори на мащабно строителство, дарители на храмовете и светилищата, покровители на художници, писатели и поети. Не може да се пропусне, че Омировите поеми били записани в познатия ни вид в двора на атинския тиранин Пизистрат (управлявал с прекъсвания между 561 – 527 г. пр. Хр.). Някои тирани, като: Клеобул от Линдос (VІ в. пр. Хр.) и Периандър от Коринт (неизв. – 538 г. пр. Хр.) били причислявани сред Седемте гръцки мъдреци.

Седемте мъдреци: Клеобул от Линдос, Солон от Атина, Хилон от Спарта, Биас от Приена, Талес от Милет, Питак от Митилена и Периандър от Коринт (изображение от т. нар. Нюрнбергска хроника – 1493 г.)

Реформатори и законодатели. Реформирането на държавните устройства било поверено на αισυμνήτης, в буквален превод – арбитри. За разлика от тираните, те били избирани от гражданите, които им предоставяли неограничена власт. Избраниците притежавали авторитет във всички слоеве на обществото. Славата на някои от тях надхвърлила границите на родния им град – например, законодателите Солон от Атина (ок. 638 – 558 г. пр. Хр.), Биас от Приена (ок. 625 – 540 г. пр. Хр.) и Питак от Митилена (ок. 640 – 568 г. пр. Хр.) били причислявани сред Седемте мъдреци.

След като завършили определените им задачи, айсемнетите се отказвали доброволно от властта и дори заминавали в изгнание. Тези задачи обичайно се свеждали до: (1) дефиниране на по-справедливи правни разпоредби, изразяващи се най-вече в изготвянето на запис на обичайното право; (2) осигуряване на държавно правосъдие и (3) предотвратяване на прекалената концентрация или раздробяване на земеделските земи.

Демократични и олигархични полиси. След като дейността на тираните и айсемнетите била завършена, по установената форма на управление полисите в древна Гърция обикновено се разделят на демократични и олигархични.

В демократичните полиси имущественото разслоение между гражданите не било значително. Това било постигнато след конфискация и преразпределение на земеделските земи. Олигархичните полиси се характеризират с по-резки различия между гражданите в имуществено отношение. Най-типичен пример за демократичен полис е Атина, а за олигархичен – Спарта.