Приема се, че именно в следствие на миграциите се оформили старогръцките диалекти. Разпределението на диалектите имало траен характер и те се определят като важен фактор за солидарност между отделните гръцки държави. Например, в навечерието на Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.) Спарта и Атина привличали на своя страна съответно дорийски и йонийски градове. Разбира се, имало и изключения, като например краткотрайният съюз на Атина с дорийския Аргос, насочен срещу Спарта по време на същата тази война.

Омиров въпрос. Приписваните на Омир поеми „Илиада” и „Одисея” са най-старите и същевременно най-четените през вековете литературни произведения на античността. В „Илиада” са представени последните дни от 10-годишната обсада на Троя от ахейците, но чрез вмъкнати разкази се съобщават както по-ранни, така и по-късни събития. В „Одисея” е проследено 10-годишното странстване на героя Одисей след разрушаването на Троя и завръщането му в Итака.

Доминиращата част от античните писатели смятали Омир за безспорен авторитет по почти всички въпроси, но някои се изказвали критично към определени негови сведения. През Средновековието и Ренесанса продължил традиционният интерес към епоса, а от началото на ХVІІІ в. бил поставен на научни основи т. нар. „Омиров въпрос”, разглеждащ проблема за това дали Омир е съществувал или не, дали той е автор на споменатите произведения и т. н. Още в древността липсвала яснота върху личността на Омир – някои напълно отхвърлят реалността на неговата личност, докато други не се съмняват в нея. Италианският учен Джанбатиста Вико например смятал, че Омир не е точно определено лице, а просто идея за генерализиран образ на певец (аед). Част от елинистите през ХІХ в. след внимателен анализ на двете поеми достигнали до заключението, че без писменост не е възможно да се съчинят подобни по обем произведения; други пък не отхвърлят подобна възможност, като дават пример с фолклора на някои съвременни народи. Трето течение в историографията приема възникването на поемите от народните предания, които били преработени.

Икономика. Омировият епос свидетелства, че стопанството имало натурален характер, а трудовата дейност се считала за престижна, като дори базилевсите се хвалели, ако владеят някакъв занаят. Земята била общинска собственост, разпределяна по жребии (оттук и названието „клери”). Имало и аристократични стопанства (ойкоси). Подобен ойкос е представен върху „Щита на Ахил”, описан в Епоса (Илиада, 18.541 sq .). Към стопанствата функционирали и домашни работилници, а имало и пътуващи занаятчии. Това подчертава стремежът на стопанствата към автаркия. Нямало строго разделение на труда и специализация на професиите. За разменна единица служел добитъкът (напр. триножник струвал 13 вола), но вероятно били използвани също бронзови и железни късове. Развивала се и търговията, като дори някои от базилевсите ставали професионални търговци.

Графична реконструкция на щита на Ахил

Социална структура. Обществото било съставено от аристократи, свободни земеделци, безимотно население и роби.

Аристокрацията имала военно-земеделски характер, поради което и формата на обществена организация се означава и като военна демокрация. Обикновено най-високо стоял цар (базилевс). Той бил изборен военен предводител, а длъжността не се предавала по наследство. Някои общини дори имали по няколко базилевси, които образували подобие на колегия. Освен военачалник, базилевсът бил също съдия и върховен жрец. Дейността му била подпомагана от съвет на старейшините, който de facto избирал базилевса.

Народното събрание (агора) включвало пълноправните членове на общината, т. е. всички лица, които били способни да носят оръжие. По същество това били най-вече дребни земеделци и животновъди. Към тях се прибавяли и демиурзите (занаятчии), чиито труд също бил високо ценен.

Съдове в геометричен стил

Безимотното население (тети) включвало лица, чиито парцели по някаква причина преминали в ръцете на аристокрацията. Към тях се добавят също преселници от вън (метанасти) и потомци на покорени жители. Те се прехранвали като наемни работници – дейност с най-нисък престиж в обществото.

Към обществото трябва да бъдат причислявани и робите. През тази епоха робството имало патриархален характер, като робите се считали за членове на семейството. Трудът и положението им били диференцирани.

Религия. Липсват достатъчно данни за религията. Някои проучени сгради се интерпретират като храмове.

Детайл от изображение върху Дипилонска ваза, възпроизвеждащ оплакване на покойник

В заключение може да се обобщи, че най-важната характеристика на разглежданото време е липсата на политически факти. Тази констатация обаче не намалява значението на тъмните векове, защото именно през тях протичат процеси и явления, довели до появата на първите градове държави.

Франсоа Шаму:

„Геометричната цивилизация или Омирова епоха” – Гръцката цивилизация. С., 1979, 45-57.

Thomas R. Martin:

„The Dark Age” – Ancient Greece from Prehistoric to Hellenistic Times. Yale University Press, 2000, 36-50.

Sarah B. Pomeroy et al.:

„The Dark Age of Greece and the Eighth-Century Renaissance (c. 1150–700 BC)” – A Brief History of Ancient Greece. Politics, Society, and Culture. Oxford University Press, 2004, 36-60.

Произведението „История на древна Гърция” създадено от д-р Йордан Илиев ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.

10. Септември 2013 г.