Микенската цивилизация, означавана и като ахейска цивилизация, тъй като изглежда именно ахейците, познати от писмените извори (Омир), били носители на микенската култура, e известна от археологическите проучвания (започнати от Хайнрих Шлиман в Микена и продължени по-късно в други центрове като Пилос, Тиринт, Тива и Спарта). Особено важно откритие е разчитането на Линеар Б от Майкъл Вентрис (1922 - 1956), със съдействието на Джон Чадуик (1920 - 1998) и Алис Кобър (1906 - 1950), през 1953 г., което съществено обогатява съвременните знания за тази цивилизация.

Портрети на трима от най-изявените изследователи на Микенската цивилизация: Хайнрих Шлиман, Майкъл Вентрис и Джон Чадуик

Възникване и развитие. Около 2000 г. пр. Хр. ахейците се заселили в Гърция. Известното за ранната история на микенците се базира най-вече върху откритията на археолозите.

Най-ранните забележителни паметници били т. нар. шахтови гробници, изграждани през периода ок. 1600 – 1500 г. пр. Хр. Те представлявали дълбоки правоъгълни шахти, в които били полагани мъртвите. Съдържали огромно количество оръжия, множество керамика и много рядко скъпоценности.

Около 1500 г. пр. Хр. аристократите започнали да се погребват в много по-впечатляващи гробници, толоси, представляващи изградена от огромни каменни блокове камера с кошеровиден купол. В тях се влизало чрез непокрит коридор. Обичаен инвентар в гробниците били оръжията и огромните богатства. Най-внушителното съоръжение от този вид е т. нар. „Съкровищница на Атрей”.

Гробницата в Микена, наречена „Съкровищница на Атрей”

Прочутите микенски дворци, които в много отношения наподобявали критските, били построени през ХІV – ХІІІ в. пр. Хр. Между двата вида имало някои съществени различия. Преди всичко, микенските дворци били построени на хълмове и имали значителни фортификационни съоръжения (в т. нар. Циклопски стил). Някои смятат, че тези градежи не били толкова строени като укрепления срещу евентуални нападатели, а по-скоро представлявали символи на владетелското могъщество. Друга съществена разлика между критските и микенските дворци е появата на мегарона, голяма четириъгълна зала с огнище в центъра. Фреските по стените обаче били напълно в минойски стил, въпреки присъствието на военни сцени, каквито напълно отсъстват при минойците.

Графична реконструкция на двореца в Микена

Власт и общество. Влиянието на минойския Крит върху микенската цивилизация било особено силно. Микенците не просто заели някои елементи от минойската култура, но дори адаптирали целия модел на критската държавност. Съществената разлика е, че дори микенците да се отличавали с общи културни особености, в политическо отношение те не били унифицирани, а напротив – били организирани в отделни малки царства.

Царствата били управлявани от силни владетели (ванакси в Линеар Б), които живеели в дворците. Те дължали своето богатство на подвластните им фермери или на организираните от самите тях военни походи. Владетелите били придружавани от близки до тях аристократи.

„Лъвската порта” на Микена

Дворцовите складове били попълвани от данъци в натура, събирани от фермерите, живеещи в подвластната територия на владетеля. Обслужването на дворците предполагало необходимостта от множество чиновници, като например писари, надзиратели, ревизори, куриери и пр.

По отношение на религиозния живот на микенците е интересно наблюдението на археолозите, че те не строили култови съоръжения извън централните си обиталища. Това е дало основание да се предполага силната роля на владетеля в религията. Самият владетелски трон се намирал в мегарона, където били изпълнявани ритуали и церемонии. Освен това, в плочките с Линеар Б са разчетени имената на добре познати от по-късните епохи божества, сред които Зевс, Хера, Посейдон и дори Дионис, но също и някои непознати от други източници божества.

Троянската война. Датира се от съвременните учени към ХІІІ в. пр. Хр., като още античните писатели (напр. Ератостен) правели опити да изчислят точните й хронологични граници. Според преданието тя продължила 10 години, като последните дни са описани в Омировата „Илиада”. Археолозите също са документирали загиване на Троя през втората половина на ХІІІ в., но не са сигурни дали агресорите, донесли нейното унищожение, били действително ахейците.

Упадък. От 1200 г. пр. Хр. почти всички дворци и близките до тях поселения били унищожени в резултат на нападения. Някои успели да се възстановят за кратко, но отново били опустошени. Така само за 100 години микенската цивилизация преустановила своето съществуване. Формулирани са три хипотези, обясняващи упадъка на микенската цивилизация.

Традиционно настъпилата катастрофа се обяснявала с инвазията на дорийците, представяли себе си като наследници на Херакъл, които по същото време се заселили в южните части на Балканския полуостров (отразено в мита за „Завръщането на Хераклидите”). Археологическите проучвания обаче позволили формулирането на някои аргументи срещу тази хипотеза. Например, характерният за дорийците погребален ритуал чрез кремация бил представен още преди 1200 г. пр. Хр.

Голяма част от съвременните учени обясняват колапса с общите промени в Източното Средиземноморие: около 1200 г. пр. Хр. било унищожено Хититското царство, а Египет бил атакуван от т. нар. Морски народи, към които обикновено се причисляват и ахейски контингенти.