Лична страница на Йордан Илиев

 
ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
 
   
 

 
Снимка от Кносос

1.2.

МИНОЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 

 

 

Минойската цивилизация се развила на о. Крит през ІІІ – ІІ хил. пр. Хр. Известна е още и като „Критска култура”, „Минойски Крит” и други. Най-разпространено и по-подходящо от изброените е означението „Минойска цивилизация”, тъй като тя намерила разпространение не само на о. Крит, но и на други острови в Средиземноморието, за което свидетелстват някои археологически данни. Тази цивилизация била наречена на легендарния цар Минос, който, според старогръцките митове, царувал на този остров. Оттук се подразбира и условността на това название, понеже опитите да се отделят историческите от митологическите аспекти в достигналите до наши дни извори за цар Минос са обречени на неуспех. Важен е фактът, че цивилизацията, появила се на о. Крит в края на ІІ хил. пр. Хр. е най-ранната Егейска цивилизация.

До оповестяването на мащабните открития били познати само някои старогръцки митове, свързани с о. Крит, главни персонажи в които били цар Минос, брат му Радамант, дъщеря му Ариадна, героят Тезей, Минотавърът, художникът Дедал, и др. Името на о. Крит се среща и в писмени документи на други страни и народи, с които обитателите на острова контактували. Минойската цивилизация била преоткрита в целия си блясък в края на ХІХ и началото на ХХ в. от английския археолог сър Артър Евънс (1851 – 1941 г.). Именно негово дело са повечето от приетите разбирания за минойското общество. И до днес на археологическите проучвания се дължи огромна част от известното за Минойската цивилизация.

Портрети

Трима от най-изявените проучватели на Минойската цивилизация: сър Артър Евънс (1851 - 1941 г.), Дънкан МакКензи (1861 - 1934 г.) и Джон Пендлбъри (1904 - 1941 г.)

За подредбата на историята на минойската цивилизация са въведени две хронологични системи. Първата се основавала на различията в най-масовия археологически материал, керамиката, и била формулирана още от Артър Евънс. Втората била предложена от гръцкия археолог Николаус Платон и се базирала на развитието на дворците:

(1) Преддворцов период (3000 – 2000 г. пр. Хр.). Няма ясно разграничени подпериоди. Почти липсват археологически пластове между неолита и периода на ранните дворци, което се обяснява с унищожаването им от строителите на дворците. Селищата през този период били разположени близо до брега, откъдето се предполага, че жителите им били мореплаватели. Населени места липсват в платото Месара, макар там да са открити гробници. Мъртвите били погребвани първоначално в пещери или скални пукнатини. По-късно се появили нови гробни съоръжения: правоъгълни къщи на мъртвите в източната част на острова и толоси в платото Месара. Данните за икономическото развитие са оскъдни.

(2) Период на старите дворци (2000 – 1750 г. пр. Хр.). В края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр. Хр. започнали ускорено да възникват нови селища, интерпретирани като 4 самостоятелни царства, групирани около четирите големи дворци в: Кносос, Фестос, Малия и Закро: всички се намирали в близост до брега. Предполага се, че тези царства били управлявани от родствени династи и се намирали в тясна връзка помежду си. Най-сериозното основание за подобно твърдение е, че процедурата при регистрацията на имуществото била сходна във всички дворцови стопанства. Не по-малко важен е фактът, че на практика няма следи от военни действия между тях. В периода на старите дворци за пръв път била употребявана писменост: пиктографско писмо, известно главно от образи върху печати, най-често съставени от по 2-3 знака. Някои от съвременните учени датират към това време т. нар. Диск от Фестос. В сравнение с предишната епоха, археолозите са забелязали разширяване на икономическите връзки. По отношение на погребалните практики продължило използването и строежът на познатите от преддворцовия период съоръжения, но те вече имали подчертан стремеж към по-голямо величие. Имало няколко вида светилища: в дворците; на планински върхове и в пещери. Около 1750 – 1700 г. се случила някаква катастрофа, в следствие на която дворците пострадали сериозно.

Графична реконструкция на Кносоския дворец

Графична реконструкция на двореца в Кносос

(3) Период на новите дворци (1700 – 1450 г. пр. Хр.). Въпреки сериозните поражения, скоро на местата на разрушените дворци били построени нови, които в много отношения наподобявали предишните и дори били още по-внушителни. Периодът на новите дворци е свързан от съвременните учени с легендите около цар Минос. Тукидид (1.4) обобщава:

Първият владетел, за когото преданието ни съобщава, че се сдобил с флота, бил Минос. Той станал господар на голяма част от морето, което сега се нарича Елинско, и на Цикладските острови, по-голямата част от които заселил с колонии, като при това прогонил карите оттам и поставил за управители собствените си синове. Той, доколкото могъл, разбира се, прочистил моретата от пирати, за да могат приходите от тях да отиват в неговите ръце.

Единодушно се приема, че по това време настъпила кулминацията на минойската култура: от тогава датират най-забележителните ѝ паметници. Известното от предишната епоха пиктографско писмо било заменено от по-съвършена писменост: линейното писмо А.

Плочка с Линеар А

Глинена плочка с Линеар А

(4) Пост-дворцов период (1400 – 1150 г. пр. Хр.). Около 1450 г. пр. Хр. в критското общество и култура настъпила промяна, свързана със смяна на властта: критските владетели вероятно били заменени от ахейци. Тази промяна не засегнала обществото, просто данъците били прибирани не от местни владетели, а от ахейците. Аргумент към последната хипотеза е възникването и разпространението през периода ХV – ХІІІ в. пр. Хр. на т. нар. Линейно писмо Б, глинени плочки с което са открити в Крит и особено в Микена, Пилос и другаде.

Колонада в Кносоския дворец

Колонада в Кносоския дворец

Около 1375 г. дворецът в Кносос бил ограбен и опожарен. Не е известно от кого; предполага се, че това може да е дело на друго ахейско царство. Макар и в руини, дворецът продължил да бъде обитаван още известно време. Към момента не е известно какво предизвикало упадъка на критската икономика.
 
           
           
 
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
 
           
           
   
           
           
           
 
Съдържание
 

 

   

Valid XHTML 1.0 Transitional

   

 

   
cc-logo
   
 
 
   

 

  © 2013 д-р Йордан Илиев, jordan.al.iliev@gmail.com
Последно обновяване:
10. Септември 2013 г.