Географските условия и ресурси имат важно значение за просперитета на обществата, но то не трябва да се абсолютизира. Особено необходима е уговорката, че не всички природни богатства, които ние познаваме днес, са били оценени още през античността. Поради това всяко въведение към историята на която и да е страна задължително включва повече или по-малко детайлна географска характеристика.

Територията на древна Гърция може условно да бъде поделена на две големи области: континентална и островна. Разбира се, ако тук се прибавят и всички места, където гърците основали колонии, тогава ще се получи особено значителна територия, обхващаща не само редица места по европейското, малоазийското и африканското крайбрежие на Средиземно море, но също и района на протоците и Черноморското крайбрежие.

Характерна особеност на континетална Гърция е, че в нейната територия не може да бъде намерена точка, която да е отдалечена от морето на повече от 100 км. Този факт е особено важен, защото предопределя силната връзка на древните гърци с морето. В това отношение е важно наблюдението, че източната брегова линия на Гърция е много по-силно разчленена от западната. Това обяснява защо корабоплаването в Егейско море било много по-интензивно, отколкото в Йонийско: просто на източния бряг имало повече и по-удобни естествени пристани. Към това се добавят и малкото острови в Йонийско море: Левкада, Итака, Кефаления и Керкира. В Егейско море те са неизброими, като тук може да се споменат Цикладските и Спорадските острови, също Евбея, Егина, Парос, Делос, Родос и други.

Изглед към о. Сими

Доминиращият планински терен затруднявал икономическите връзки, а също и възникването на по-големи държави, макар планините да не били особено значителни от гледна точка на височината им. Климатът бил средиземноморски, субтропичен, характеризиращ се с редки валежи и горещо, сухо лято и влажна зима. Това правело немислимо развитието на земеделието без изграждането и поддръжката на напоителни системи. Все пак древните гърци вярвали, че климатът на тяхната земя бил най-добрият (Arist. Polit. 7.7).

В икономиката доминирали стопанства със сравнително малка площ и въпреки това от самото си начало и през цялата гръцка история обществата имали агрикултурна основа. Като цяло условията в страната не били особено подходящи за отглеждането на едри животни (такива били разпространени най-вече в Тесалия), но повсеместно били предпочитани овци, кози и прасета. Практикувал се и риболов. През VІІ в. пр. Хр. от Изтока било възприето отглеждането на домашни птици.

Без да са особено плодородни, почвите били богати на глина, благодарение на което гърците се прочули като отлични майстори на керамиката. Ако се изключи първокачественият мрамор, добиван в Атика и на о. Парос, Гърция не притежавала някакви по-значителни природни ресурси. До определен период от време (приблизително V в. пр. Хр.) на разни (планински) места имало ресурси от дървесина, но впоследствие значителна част от страната била обезлесена и се налагал внос. Край Спарта имало находища на железни руди, медни руди се откривали на о. Евбея, сребърни – в Лаврион, а златни – на о. Сифнос и о. Тасос.

Основни географски области в Континентална Гърция

Население. Античните писатели наричат предгръцкото население пеласги, лелеги, кари и др. Около 2000 г. пр. Хр. в Елада се появили ахейците, а през ХІІ – ХІ в. пр. Хр. – дорийците; малко след това се осъществила и колонизацията на Йония. Тукидид (1.2) характеризирал населението по следния начин:

Изглежда наистина, че страната, наричана сега Елада, била заселена с уседнало население не много отдавна, тъй като в миналото в нея ставали постоянни преселвания и всеки народ лесно напускал своята земя, изтласкван от други все по-многобройни заселници. Поради липса на търговия и безопасни сношения по суша и по море хората обработвали толкова от земите си, колкото да могат да преживяват; те нямали нищо излишно и не засаждали земята с овощни дървета, защото живеели в неукрепени селища и никой не знаел кога някой ще ги нападне и ще ги ограби. Те смятали, че навсякъде ще могат да намерят ежедневната си прехрана, и затова лесно се преселвали и поради това те не се отличавали нито с големината на градовете си, нито с военната си мощ. На промени по отношение на населението били изложени винаги най-плодородните земи на Елада, а именно областите, наричани сега Тесалия и Беотия, също така голяма част от Пелопонес, без Аркадия, и изобщо всички най-плодородни области на страната. Поради плодородието на своята земя някои народи ставали по-силни, но това предизвиквало вътрешни смутове, които ги погубвали, а заедно с това те се излагали още повече на нападенията на чужди народи. Атика, напротив, поради бедната си почва още от най-стари времена не е изпитвала вътрешни борби и била обитавана все от едно и също население. Едно твърде важно потвърждение на тази мисъл е и фактът, че именно поради преселванията останалите области на Елада не били заселени така бързо, както Атика. Защото най-богатите хора от цяла Елада, гонени от войни и междуособици, започнали да се заселват при атиняните като при здраво уседнал народ. Те ставали веднага пълноправни граждани и още от древни времена увеличили още повече броя на населението ѝ, така че когато по-късно Атика се оказала тясна, те изпращали колонии чак в Йония.

Населението наричало себе си елини, а страната – Елада (от VІІІ – VІІ в. пр. Хр.); едва римляните нарекли страната Гърция (Graecia), а населението – гърци. Ценен източник на информация за античните жители са дефинираните от съвременните учени писмени системи: три от тях се практикували през ІІ хил. пр. Хр. на о. Крит, една от тях и в континентална Гърция. През VІІІ в. пр. Хр. на базата на финикийската азбука се развило алфабетното писмо. Гръцкият език представлява отделен клон в системата на индоевропейските езици.

Чашата на Нестор (VІІІ в. пр. Хр.), открита в Питекуси, на о. Исхия

Извори. Историята на древна Гърция се възстановява от съвременните учени според достигналите до наши дни най-разнообразни свидетелства за отделните ѝ епохи. Традиционно историческите извори се класифицират в няколко групи, като особено важни за древногръцката история са две: писмени (литература, епиграфски материали и др.) и археологически (движими, недвижими).

Съвременните учени традиционно разделят историята на древна Гърция на 5 хронологични периода:

1. Критско-Микенска епоха (ІІІ – ІІ хил. пр. Хр.);

2. Тъмни векове (ХІ – ІХ в. пр. Хр.);

3. Архаична епоха (VІІІ – VІ в. пр. Хр.);

4. Класическа епоха (V – ІV в. пр. Хр.);

5. Елинистическа епоха (втората половина на ІV – втората половина на І в. пр. Хр.).